Мухите са на второ място по епидемиологично значение след комарите. Разпространени са по целя свят, бързо адаптивни са и са се приспособили към живот в близост до хората. Използват за храна и място за размножаване разлагащи се органични материи от растителен и животински произход, големи количества от които създават хората в резултат на тяхната всекидневна дейност. У нас са разпространени около 100 вида – едни от тях живеят в непосредствена близост до хората, а другите - с домашните животни или природата, нямат пряка връзка с човека. Периода на развитие на мухите е от ранна пролет до късна есен, с пикова численост през лятото.
За мухите е характерен къс жизнен цикъл – скоро след достигането на полова зрялост женските снасят, ларвите се развиват в битови отпадъци, тор или други разлагаща се органика. Оптималната температура за развитието им е 18˚С, много ниските и много високите температури са пагубни за мухите в началните стадии от развитието им, също и влажност над 80%. Мухите се размножават бързо при създаване на благоприятни условия – лошо санитарно-хигиенно състояние и високи температури.
Мухите са преносители на редица заболявания /бактериална дезинтерия, салмонелоза, холера, коремен тиф, глисти и др./, тъй като посещават битова смет, трупове на животни, фекалии, и също с това храната, приборите и домакинските съдове оставени на открито.
Борба:
На първо място в борбата срещу мухите стои провеждането на комплекс от санитарно-хигиенни мерки – редовно сметоизвозване, замрежване на прозорци и т.н. Дезинсекционните методи срещу мухите включват монтиране на инсектицидни лампи в помещенията, капани за мухи и полиетиленови ивици с незасъхващо лепило. Могат да се прилагат също обработки със студен и топъл аерозол и лакове, както на закрито, така и на открито.